Извиняваи,че се налага да си послужа с наи-глупавия похват с които да излея последното късче човещина стаена в сърцето ми (никога не съм виждал в блог-пространството и нета като цяло за адекватно "място" за да се обяснявам в любов) но не виждам друга алтернатива.Опитвам се да съм здраво стъпил на земята и не виждам смисъл да пиша книга, да издавам комикс или да композирам песен (не мога и да пея),в които до изтисквам "швантуха",с които съм попивал всеки изминал миг, споделен или не дотам поглед,откъслечно дихание в просъница на галопиращ сън на отдаденост в лятна нощ,целувка, с която осмисли прикова сущевременно впоследствие принизяваики и омерзяваики всички надежди, които съм подхранвал избелваики окаяните болнични легла на видеотинените самозабравени забравени клинични самотници до протъркване..
/ярваш ли в сродните души
Защото аз да. И започанх да се уморявам.Все повече се уморявам да живея без любов.А Любовта си ТИ. Колкото и пъти да съм го отричал винаги съм го знаел. Любовта,заради която си заслужава да продадеш себе си, душата си, света дори..Любовта заради която си заслужава да се отречеш от Бога и да бродиш вечно из деветте кръга на преизподнята докато се превърнеш в безжизнен отломък от интериора на покоите на Луцифер (отходна тръба в кенефа му например)
Вярваи почувствал съм го това. И не ме боли. От почти нищо не ме боли. Боли ме единствено от погледа ти (някога преливащ с необятността на смисъла на Битието) изпълнен с презрение и престорена снизходителност към отрепка като мен. Боли ме единствено от студенината и далечината на гласа ти в слушалката, когато ме пращаш "по дяволите"(благодаря ти за учтивостта все пак) Какво още трябва да направя за Теб. Колко евини сърца трябва да разбия в твоя чест.Колко още поети трябва да раздера за да възвърна нещо безвъзвратно изгубено..в твоя chest.Колко отрова още трябва да влея в себе си като "отплата" за дните и нощи безвъзвратно изгубени в реките на времето. Колко пъти още трябва да ти преотстъпя тленната си обвивка за да задоволя вродената всекиму жажда за господство над съдбата на ближня.
Някога, някога... Някога беше много просто нали? От мен се искаше просто да направя първата крачка,първата поддръжка,първата целувка-не е изминал и ден без да се самобичувам заради сковаността и немотата на благоговеиното съзерцание което предизвикваше у мен. След всичките години имаш същия ефект върху мен..Жалко че не си, а и никога не си била върху мен. Освен в сънищата,В безобразните сънища,. знаеш ли когато те сънувам не искам да се събуждам.. монотонността на реалността ме убива.Всъщност без теб всичко води към едно.
Не ме разбираи погрешно-няма да полетя отново само защото те няма до мен. Някак свикнах да те няма до мен..Глупости пиша..та кои може да свикне без любов..без онази голямата, незабравимата...несъстоялата се..
Уморявам се. Наистина. Не те виня, не те съдя,Не искам и да знам през колко глупаци си минала,..искаше ми се просто да бъдеш с мен оттук нататък..до края..да го духа края- във вечността а и след нея. Много ми се искаше..
(Гротескно ми е че не мога да ти го кажа това!(а може би и никога няма да мога))
Е..надеждата и тя все някога умира.
А..дотогава
извини, моля те, периодичните и не дотам, банални формални обажданя..просто те обичам!!

                                  http://www.youtube.com/watch?v=yq8pyymaxhi

I know not what love is..

Прочетох го с удоволствие!Много добре казано!

Тази нощ сънувах подобен сън.
Лек ден!

Няма я и никога не я е имало.
Просто си много уморен........

Dummi, знаеш ли, че знаеш едни от най-важните неща? Наистина!
И... ти ще имаш своята Любов. Точно когато си напълно готов за Нея.
Въпреки всичко.

Уморен си, но е за кратко. Влюбените в любовта не търпят умората. Поддават й се само за малко, когато светът им посивее или се разклати. После го изграждат. Отново. Както само те могат.

Поздрави :)